Сеноки и коледните сови (2/2)

Малкият Сеньоки знаеше, че е странно совите да се страхуват от тъмното, все пак те виждат толкова добре през нощта! Не беше сигурен какво го е накарало, но тъй като семейството му работеше много нощи и го оставяше сам в гнездото, той ставаше все по-нервен през нощта. Всеки странен звук му се струваше страшен, а всяка странна сянка - плашеща.

Една вечер реши, че му е писнало, и ще последва семейството си, когато заминат на нощна работа при елфите от Холхуя. Даде им преднина, за да не го забележат, а после полетя след тях с всички сили, въпреки че тъмната гора беше страшна.

Всичко вървяло добре, когато от нищото се появил порив на вятъра и отклонил малкия бухал от курса. Докато се ориентира, той не видя никъде и следа от семейството си! Изведнъж всичко му се сторило много по-страшно и тъмно.

Един клон се счупил и бедният малък бухал отново тръгнал уплашен, без да е сигурен дали се движи в правилната посока или не. Тогава клоните изведнъж се раздвижиха в нощта със страшно тракане. Всеки нов шум плашеше Сеноки все повече и той се завъртя в тъмната гора.

Изведнъж той забеляза светлина в далечината и полетя към нея с всички сили. Какво облекчение, светлината идваше от една от колибите на Холхуя!

Той влетя направо вътре и се скри в един ъгъл, за да се скрие, за голяма изненада на Кара Холхуджа, която работеше по някакво оборудване за северни елени.

"О, Боже! Какво ти се е случило, малчугане?" Кара бърза да провери какво става с малкия бухал. След като се успокоява за момент, Сеньоки успява да обясни, че е бягал от нещо страшно в тъмното.

"Защо не отидем да видим заедно, сигурна съм, че там няма нищо наистина страшно". Кара грабва един фенер и предлага да пренесе Сеньоки. Той наистина не иска да се връща навън, но се чувства много по-добре с дружелюбния елф.

На светлината на фенера всичко изглежда различно. Страховитият звук от блъскане е бил просто разхлабена порта, а клоните, които са се движили, са били спящ северен елен! Сеньоки се смути, но Кара се засмя: - Няма нищо страшно да се плашиш от странните звуци, просто не забравяй, че на първо място ги издава нещо познато. Кажи ми какво, ще остана с теб тази нощ, а на сутринта ще ти помогна да се прибереш при семейството си".

Сеньоки с удоволствие остава в колибата на Кара за вечерта и дори става достатъчно смел, за да я разпитва за най-различни неща относно совите от Звезден прах. Двамата остават будни цяла нощ, разговарят и се наслаждават на компанията си.

На сутринта, когато слънцето едва започва да се показва, Сеноки е толкова изтощен, че заспива. Кара се усмихва на себе си и изважда няколко инструмента, като започва да работи нещо с удоволствие.

Не след дълго тя събужда малката сова с изненада. "Преди и аз се страхувах от тъмното, но открих нещо, което помага!" Тя изважда малка плюшена играчка във формата на елф, точно толкова голяма, колкото малката сова да се гушка в нея.

"Тъй като я направих с любов, можеш да се гушкаш с тази кукла, когато навън е тъмно и страшно, и никога няма да бъдеш наистина сам."

Кара се връща със Сеньоки до дървото на семейството му и близките му са толкова щастливи да го видят жив и здрав.

Следващият път, когато семейството на Сеньоки не работи, той се сгушва в куклата и сънува щастливи мечти как ще порасне и ще лети с тях. Сенките навън вече не са толкова страшни!

Имаме още истории за вас! Прочетете за Коледната червена звезда.